Въртели

и тук и там и насам и натам

Есенно момиче февруари 3, 2008

Публикувано в: Бълнувания — chorapche @ 12:33 am

Стоя на моста.Защото тук за първи път те срещнах.
Водата размива лицето ми.
През твоята маска гледам със угаснали очи.

Виждам хората, обгърнати в самотата си.
Как бързат със слепите си очи.
Към една лъжа за щастлив живот.
Танцуваме във кръг. Аз и тя.

Стъпвам на ръба. Никой не ме спира.
Обръщам се назад. Прощавай свят.
Няма надежда в теб. Музиката умира.
Защо?

* * *

Дълго търсех сред сивотата едно лице.
Истината в мен. Забравена си от всички.
Мое есенно момиче.
Намирам те тук, във мен.

Докосвам косите ти.
Потъвам в очите ти.
Твоите устни върху моите.
Завинаги.

Усмихваш се.
Викаш ме със смеха си.
Протягаме ръце, за да се докоснат два свята.
Не бягай! Ще те настигна!

Ще бъдем заедно във Синя тишина.
Далеч от този грозен свят.
И никой не ще ни раздели.
Никога вече.

* * *

Аз и ти.
Танцуваме във кръг.
Мое есенно момиче.
Завинаги.

 

Робинзон слуша музика януари 29, 2008

Публикувано в: Uncategorized — chorapche @ 7:50 am

7 най-любими албума, които бих взела със себе си на необитаем остров.

А ето и за какво точно става дума : http://silvermountain.wordpress.com/2007/12/15/7-albums-to-a-desert-island/

Идеята е, да напишеш какво би слушал на необитаем остров… каква музика ще вземеш със себе си.
Показваш кой е решил да те включи. Аз бях посочена от vanilla.
Избираш си поне трима, на които да предадеш щафетата… аз си мисля за : LeeNeeAnn ( http://www.leeneeann.info/blog/ )
Питър ( http://emental.wordpress.com/ )
за трети… съжалявам, но няма да посоча трети, по причината, че не познавам лично другите, които ми харесват… : )
Да, тук и последното, което забравих… който реши да участва, дори да не е посочен, е добре дошъл… и… ако участва трябва да цитира правилата и човека, дал началото.

И преди списъкът ми… искам само да отбележа, че изборът ми… е на групи, които ми харесват… да, знам това звучи много смешно… просто… аз съм ужасно неинформирана и неориентирана за музика… слушам каквото ми харесва, независимо какво е… и затова много често изпадам в ситуации, в който се намиранякой да се възмути от мен - “Ама как може да не си ги/я чувала !” или “Ама ти сериозно ли не знаеш кои са ?!”.

А сега… моя списък…

1.Enigma
По възможност всичките им албуми… Това е… невероятна музика… ако не беше мама, която си беше пуснала да ги слуша, докато рисува, едва ли някога бих разбрала, че съществуват.
http://youtube.com/watch?v=ucc78Ug4Pn0

2.PIF
Защото… защото са PIF и никоя груга група не е успяла да ме разплаче… и защото… защото Жоро ( той си знае защо…)
http://youtube.com/watch?v=nkrsG5rS5_Q

3.Остава
Заради текстовете им преди всичко…
http://youtube.com/watch?v=LRzRSu6kUgc

4.Morphine
Заради… звученето им… като цяло, музиката която правят е… хипнотизираща… незнам как да го обясня… правят топки в корема : D ….
http://youtube.com/watch?v=x_EU7e4T7gE

5. 5′nizza
Това е руска група и гласът на вокалиста е… невероятен… незнам, това не е човек, никой не може да пее така…
http://youtube.com/watch?v=hZPfuSRNJHs

6. Stick Insect
Тук бих искала да благодаря на Жоро, който редовно ми отваря… ушите : D а групата… отново българска група, а музиката им… е наистина зареждаща : ) “Отвори очите си, виж красотата пред теб…” http://www.myspace.com/sticktheinsect …….
http://vbox7.com/play:5478c376 ……. http://vbox7.com/play:5396f4ef

7. Nightwish или Guano Apes или Guns ‘N’ Roses или БТР или….. ….незнам… защо само седем…. не може ли 70 или 700 ?????

 

Портал 1 октомври 8, 2007

Публикувано в: Uncategorized — chorapche @ 10:28 am

- Мястото ти не е на тази опашка! – ми каза висока фигура. Облечена в черни панталони, бяла риза и зелена жилетка, тя ме гледаше от високо, а на дългия й нос бяха се настанили кръгли очила. Един от дългите й пръсти настойчиво почукваше върху една значка закачена на жилетката. “Ориетировичъкът”.
- Надписа на значката ви, не е ли грешно написан… - той ме изгледа сърдито и категорично поклати глава. – Мястото ти, момиче, не е на тази опашка. – и той извади от вътрешния джоб на жилетката си един огромен червен тефтер. От някъде в ръката му се появи молив, той го наплюнчи и отвори тефтера си, забивайки нос в него. Само очите му, ме наблюдаваха иззад очилата. – Трите ти имена и любим плод.
- Савина Илиева…
- Не, не тези три имена, а другите. – прекъсна ме той. – И не гледай в краката си, там нищо не е написано.
- Ами… - нямам никаква идея за какви имена ми говореше. Всъщност имам идея - да налучквам. – Чорапче, Никол(а), Аз-ът и… - видях как моливът започна да шари по тефтера. Надигнах се на пръсти – исках да видя какво пише или рисува, но “Ориетировичъкът” не изгледа отново с онзи сърдит и категоричен поглед и аз се отказах. Търпеливо започнах да се люшкам напред-назад. След малко той затвори рязко тефтера и доволно, не направо победоносно ме изгледа от главата до петите.
- Чорапче, Никол(а), Аз-ът, понякога и Драконче, Ка-кко или – и той се засмя самодоволно – и много рядко Савина. Любим плод – праскова. Обичаш меденки и целувки, но не можеш да готвиш. Всъщност какво против ябълките имаш ?
- Аз… от къде знаеш всичко това ?
- Тук всичко е написано за всеки един. – и той потупа вътрешния си джоб, още по-доволен. – Знам даже колко пломби имаш. – Е, браво на него, аз това не го знам. – И ти, според тази информация, не си подходяща за длъжността “Спасител на Хора и подобни.” На мен повече ми приличаш на шивачка. Тази мешка от калъфка ли си я направила. – и той посочи моето “Шарено чувалче”, което бях оставила на земята до мен. Отворих уста да му отговоря, колко много всъщност си го харесвам и изобщо не ме интересува мнението му, но “Ориетировичъкът”, отново ме прекъсна. – Всъщност това не е от значение. Мястото ти изобщо не е на тази опашка. Ти дори нямаш крила и ореол. А това са първите атрибути, нужни на един “Спасител на Хора”. Следователно, мястото ти…
- Да, разбрах “Мястото ти не е на тази опашка”. Но, човека на вратата ми каза да застана тук. – обърнах се и посочих към вратата. Която беше изчезнала. Изглежда човека не се беше шегувал като ми каза, че от тук няма как да избягам, вляза ли веднъж.
- Покажи ми “Книгата” си. Веднага ще ти кажа, къде трябва да застанеш. – измъкнах от чувалчето си една тетрадка и му я подадох. Това всъщност не е точно тетрадка. Не е точно и книга. По- скоро е нещо като папка, в която има събрани разни неща, показващи какви интереси и хобита имаш. Мечти, желания. мании и т.н. И също задължителната “Голяма Анкета за Фаворитите” или накратко – “ГАФ”.
- Така… в “ГАФ”-а ти пише, че искаш да станеш “Майстор на маски и кукли”. Но също и имаш интереси към… - и той продължи да чете “ГАФ”-а ми. И колкото повече четеше, толкова повече веждите му се качваха нагоре по челото му, докато накрая имах чувството, че ще изчезнат в рядката му черна коса. – Гледай ти, колко много интереси си имаш. Сигурна ли си, че искаш да си “Майстор на маски и кукли.” Можеш да станеш и добър “Математик и други смахнати същества” или “ Еко-Гея-Защитник”. Поне така мисля, като гледам какво те интересува. А мислила ли си да станеш “Книжно същество и Произтичащи-от-това” и да работиш в някоя “Голяма Къща на Книгите” .
- Мислила съм… но накрая реших да стана това. “Майстор на маски и кукли.”
- Добре,както искаш. Трябва да застанеш на онази опашка там, точно зад жената с пауновите пера. – и той ми посочи една едра жена, цялата не само в паунови пера, но шалове и мъниста. Благодарих му и тръгнах натам, а той се стрелна към едно дребно момче застанало на опашка от хора в скафандри.

 

юли 31, 2007

Публикувано в: Uncategorized — chorapche @ 5:02 pm

p1010044.jpg

Тихо! Слънцето се събужда…

p1010055.jpg

p1010056.jpg

И само до тук.. повече не можех да си позволя да закъснявам и да се бавя… А зад мен - Луната залязваше…

 

юли 31, 2007

Публикувано в: Uncategorized — chorapche @ 4:53 pm

p1010028.jpg

Снимани са в движение - доакто пътувам със служебния автобус към работа. Светлините приличат на глави, снимани в профил, нали ;)

p1010034.jpg

Всъщност в полето имаше мъгла…

p1010035.jpg