Когато той върви, подир него, сякаш нявявани нарочно в краката му, се търкалят малки парченца нещо-нищо. Всъщност е невъзможно вятърът да ги нявява, защото той винаги върви срещу него. А нещото-нищо дори не е праиче, защото не е направено от никого, това са просто парченца. Нещо-никакви парченца поглед през прозорец, думички неуспели да преминат през [...]
Архив за категорията 'Бълнувания'
3 фев
Есенно момиче
Стоя на моста.Защото тук за първи път те срещнах.
Водата размива лицето ми.
През твоята маска гледам със угаснали очи.
Виждам хората, обгърнати в самотата си.
Как бързат със слепите си очи.
Към една лъжа за щастлив живот.
Танцуваме във кръг. Аз и тя.
Стъпвам на ръба. Никой не ме спира.
Обръщам се назад. Прощавай свят.
Няма надежда в теб. Музиката умира.
Защо?
* * *
Дълго [...]
5 яну
Летящи хипопотами
Или To be blessed… Да бъдеш мушица.
Цял ден Слънцето е бдяло над Земята. Държало е Денят в топлата си прегръдка, радвало е със светлината си Небето. Време е Слънцето да се прибере у дома и да си почине, за да има сили за следващия ден.
Спиш ли, любими?
Спи, не се буди, не напускай омая, сладкия си [...]
27 ное
***
Слънчево се сгушвам в топлината ти…
заспивам и сънувам, сънувам, сънувам…
зелен вятър шепнещ на лилава трева,
под непознато небе,
сянката на разцъфнала череша,
там някой ме чака…
идвам !
Нощем,
когато цветовете на черешата падат,
листата подгонени от вятърът
се разпръснаха в нея,
като подплашени птици…
търсим се…
7 авг
Дете
Появих се на гарата навреме. Влакът й беше дошъл по разписание, но докато съм се оглеждал за нея, тя е минала покрай мен и скрила. Видях я едва, след като на гарата не остана нито един човек. Тя беше застанала точно зад мен, скръстила ръце и сложила единият си крак пред другия, усмихваща се самодоволно, [...]
