12. Приказка
В началото бе Гората и
Гората бе началото
Те бяха в Началото и
Началото беше в тях
Така започна всичко и
се случи много преди
Великана Лем да заплаче, а
Бръм и Чич да изчезнат.
Клоните на дърветата се докосват, оплитат дървените си пръсти и шептят, това не е Вятър, а тихомълком чувства, които тайно бягат по клепачите.
Когато затвориш очи.
Гората бе в началото и
началото бе в Гората
Тогава дърветата преплитаха клоните си и танцуваха в ритъма на шепота си.
Началото срещна тях –
птиците
и първият ден е Гръм оповестил рожението си.
Като дете за първи път вкусило въздуха.
Гръм
Гръм
Гръмотевични птици
Разкъсват небето. Вятър.
Когато началото срещна времето
и се сви в пръстите си.
През преплетените
клони бяга
Вятър –
Гръм, гръм, гръм
ще вали.
Сега
Сега останаха само лицата на скалите.
Виж каменните лица
В своето мълчание
Закаменени
Занемели
Запечатани
В своето мълчание
Занемели лица – фосили
на отминали животи.
Бавният пулс
Музиката пулсира
в тях…
през тях…
от тях…
спомен.
Сплетени клони
и пръсти
от които струии тишината на Гората.
Пътува раздранят въздух по лицата им.
В началото бе Гората и
Гората бе началото
Дъх изплувал през
преплетените пръсти
в началото
когато…
Нека изпратим слънцето. То утре пак ще се роди, мила.
Но днес празнуваме смърта му –
първородният вик – Гръм
Гръм, Гръм.
Гръмотевичното дете се роди.
В началото бе Гората и
Гората бе началото
когато се роди Гръмотевичното дете и
птиците разкъсаха небето.
