Есенно момиче февруари 3, 2008

Стоя на моста.Защото тук за първи път те срещнах.
Водата размива лицето ми.
През твоята маска гледам със угаснали очи.

Виждам хората, обгърнати в самотата си.
Как бързат със слепите си очи.
Към една лъжа за щастлив живот.
Танцуваме във кръг. Аз и тя.

Стъпвам на ръба. Никой не ме спира.
Обръщам се назад. Прощавай свят.
Няма надежда в теб. Музиката умира.
Защо?

* * *

Дълго търсех сред сивотата едно лице.
Истината в мен. Забравена си от всички.
Мое есенно момиче.
Намирам те тук, във мен.

Докосвам косите ти.
Потъвам в очите ти.
Твоите устни върху моите.
Завинаги.

Усмихваш се.
Викаш ме със смеха си.
Протягаме ръце, за да се докоснат два свята.
Не бягай! Ще те настигна!

Ще бъдем заедно във Синя тишина.
Далеч от този грозен свят.
И никой не ще ни раздели.
Никога вече.

* * *

Аз и ти.
Танцуваме във кръг.
Мое есенно момиче.
Завинаги.