Тайна юни 8, 2007

Имам една тайна…

Която всъщност не е точно тайна. Но каквото и да се явява, аз го наричам тайна. И сега ще ти я кажа, защото това, не е точно тайна.

Аз обичам…

Не ме питай кой или какво или защо. Аз обичам без обяснения, поясняния, уточнения, въпроси и причини. Може и да е от месеца, от слънцето и шапката, която винаги забравям да нося. Може да е от сладоледа, може да е от всичко красиво и невероятно, неземно и почти нереално, което се случва около мен. Може да е от розовите очила, но не ми казвай да ги свалям, няма да го направя, защото с тях или без тях - светът е прекрасен. Такъв е. Може да е от въздуха, от птиците, от кукувица, която всеки ден ме събужда, може да е от пътя по който всеки ден вървя. А може и да е защото Той ме целуна, когато му казах, че го обичам. Незнам защо е… Но е прекрасно усещане.

Обичам те !
Обичам те !
Нищо, че не съм влюбена в теб. Обичам те. Но повече няма да ти го казвам. Това не е тайна, но ти казвам, че е. Може би не го знаеше… Няма значения, вече го знаеш. Няма да то казвам много често… почти никога… но думите така лесно се изтъркват от употреба. Само ще те гледам. Обичам да те гледам.

Ти какво обичаш ?

Разкажи ми приказка. Моля те, говори ми. Обичам гласът ти… Обичам, когато ме прегръщаш… Обичам когато усещам топлината на тялото ти… Обичам ръцете ти… Обичам, когато ме караш да се усмихвам или смея.

Но ето, че се отнесох за миг… даже два…

Исках да кажа за тайната ми, която не е точно тайна и… и така… Нямам всъщност какво по вече да кажа… защото поемам риска да съм малко (даже много) банална… и затова спирам до тук.

Обичай, обичай и ти…

Защото това е прекрасно усещане…