Заспивам с една идея.
Затварям очи и се впускам в нея.
И като мандра я повтарям…
Разтягам я,
Разтягам я, шарка по шарка,
Като топла коприна,
Се вия в нея.
Ти и аз…
Ти и аз…
Ти и аз…
И един слънчев ден…
Слънчев ден,
Слънчев ден.
На хамак заспивам…
Заспивам,
Заспивам.
Люлеена от вятъра и теб…
Вятъра и теб,
Вятъра и теб.
Като топла коприна
ме докосва твоя глас…
Твоя глас,
Твоя глас.
Мързеливо протягам се
И ти [...]

Продължи да четеш »

Снимка

- Никога не е прекалено късно за една чаша чай, нали ? – намигна старата жена, която беше изморена, но не се знаеше от какво. Можеше да е от годините. С всеки изминал дванадесети месец, се прибавеше по една година на раменете й. А тя вече беше видяла много неща, много месеци се бяха изнизали [...]

Продължи да четеш »

По дяволите… този ми прави сянка.
-        Извинете, но бихте ли се отдръпнали? Да, благодаря, така е по- добре.
-        Не, не, няма проблеми. Търся нещо…да, благодаря, но не е това.
-        Не, не ме интересува колко е часът.
Не мога да ги разбера. Не стига, че само ми пречат – вместо да ми помогнат, само ми задават [...]

Продължи да четеш »

Почакай !
Спри…
Не, не се обръщай…
Не се страхувай, това съм аз… самата аз… истинска… поне в този миг, такава, каквато искам да съм.
Аз съм за теб.
Само за теб.
Не, не казвай, че не знаеш коя съм. Познаваш ме.
Познаваш усещането, когато те гледам. Лекото докосване ( като от перо, докосващо кожата ти…), гъдела по гърба ти, когато погледа [...]

Продължи да четеш »

Какво ще кажеш…
Не, нищо не ми казвай! Замълчи, сега е мой ред да говоря.
Или поне да се опитвам. Ако нещо не можеш да ме разбереш (защото и аз нещо не мога да се разбирам понякога, но само понякога.) гледай ме в очите. Все пак нали е казано, че очите били врата ( а защо не [...]

Продължи да четеш »