1. Малкото човече

Изведнъж започна да вали.
Силният вятър беше изчезнал и дъждовна тишина изпълваше света около Малкото човече. То надигна главата си и като подплашено животинче, ослушващо се за опасност, се огледа. Дишането му се поуспокой, след като огледа терена и не видя нищо подозрително.
Усети мирисът на дъжд и се усмихна. Когато валеше по този начин, това означаваше, [...]

Продължи да четеш »

2. Билкарката

Билкарката остана на брега на реката, след като Малкото човече изчезна. Изпод качулката стигаща й почти до носа, пъстрите й очи оглеждаха реката. Сега беше времето на Водните лилии, а в тази част на реката понякога имаше. Но този път не беше порасна никаква Лилия.
- Изглежда, че ще трябва да се отива до Гръмотевичното езеро. [...]

Продължи да четеш »

Cloud

За първи път го видях, когато се прибирах от училище. Той седеше под едно дърво на пътя, по който се прибирам всеки ден.
Обичам да се прибирам по този път, защото по него рядко минават хора. А и е по – пряк. Минавам покрай главната улица, избягвайки по този начин всички възможни срещи с хората, вървящи [...]

Продължи да четеш »

На върха на света

На върха на Света.
Там където Слънцето е само спомен.
Шарки по небето – нищо по вече или по – малко.
Вятъра обещава много неща.
Но това са обещания за Птиците.
А не за тези, които нямат криле.
Или не си спомнят как се лети.
Там има стени,
осеяни с Прозорци.
И всеки един Прозорец показва картини.
На Света, такъв какъвто е.
Там, на върха на [...]

Продължи да четеш »

Прегръщам те

Завинаги заедно.
Обещавам ти.
Подай ми ръка. Не се страхувай.
И затвори очи. Не се страхувай.
Моята усмивка е твоят дъх.
Любовта ми, в теб.
Вярата ти, в мен.
Затвори очи. Тук съм.
Завинаги.
Твоята болка в мен. Не плачи.
Прегръщам те. Не плачи.
Най- силно те обичам,
когато си щастлива.
Моя малка приятелко
Няма нужда от думи.
Замълчи. Не казвай нищо.
Обичам те.
Ще забравим всичко.
И ти ще си щастлива.
Във свят [...]

Продължи да четеш »