Въртели

Мисля, че всичко започна с осъзнаването, че нещо не е както трябва с главата й. Не буквално главата – онази част от тялото на човека с коса, очи, нос и т.н. по-скоро с мислите й. Не е ли така, че мислите са нещо, което хората създават. Ако те ги създават, това означава, че имат пълен контрол над тях. Ако нямат – тези, които не могат да контролират мислите си са луди. Нали?

1.

„Ужасно ми е трудно да заспивам сама. Особено когато е тъмно.”

Тя лежи свита на кълбо в леглото си. Легнала е точно в средата му. Изглежда, че е заспала, но ако се вгледате, виждате как проблясва бялото на очите й и отражението на светлината на уличната лампа в зениците й. Едвам диша.

„Не мога дълго време да заспя, дори да съм изморена. Постоянно имам чувството, че нещо обикаля около леглото ми. То е ниско, гърбаво и брадавично. Има малки, жълти, зли очи. Не ми харесват ръцете му – кокалести, с набръчкани, криви и дълги пръсти. То ме дебне.”

Много честно се стряска в съня си. Цялото й тяло подскача. В такива моменти Той я притиска по-силно до себе си, защото знае, че се страхува. Или е дълбоко заспал и не усеща нещо. Тогава Тя се притиска в него. Той е като скала в бурно море. Тя е като корабокрушенец.

„Страх ме е да отпускам ръката си или крака си извън леглото. Знам, че То това и чака. Веднага ще ме сграбчи и издърпа. Понякога усещам как сумти и как поглежда от ръба на леглото ми. Леглото ми е като сигурен и безопасен остров. То не смее дори да докосне чаршафа. Но То е търпеливо, може да чака цяла вечер. И следващата. Всяка една. То като че ли знае, че някоя нощ ще успее. Страхувам се, че може и да е право.”

Тя спи свита на кълбо. Притисната в него, но Той не харесва, че постоянно е с гръб към него. Предпочита да са с лица едно към друго. Понякога Тя си мисли, че иска да завърже своя дъх за нейния.

„Гръбначният ми стълб е като въже от светлина. Там, където има възли, светлината е най-силна. Приличат на кълба с много конци стърчащи от тях. Когато съм прелепила гръб до Него, всяко едно от тези кончета се допира до кожата му. Усещам го.”

2.

Той казва, че огледалото е творерение на дявола.

Питър постоянно пътува през него.

Слънчевото зайче сресва косите си пред него. Тя е красива. Дали огледалото се радва, че отразява чертите й.

Когато тя стой пред огледалото вижда не себе си, а едно момиче. Понякога това момиче гледа лошо. Но когато Тя се усмихне и То се усмихва. Повърхността на огледалото е студена и гладка, но когато постави ръката си на него, а другото момиче добре и своята върху нейната, става топло. То не говори. Но сякаш иска да й каже нещо. Тя има чувстовото, че То е много ядосано. Очите й са черни и някак безкрайни.

„Една вечер стоях на леглото си и разглеждах картите Таро. Случайно погледнах към огледалото в стаята ми. От там ме наблюдаваше моето отражение. Всъщност То беше втренчено в мен. Имах чувството, че иска да стана от леглото и да направя нещо. Нещо много важно. Някой е казал нещо, което звучи горе- долу така : „Нищо в твоя живот не е значимо, но е ужасно важно да го направиш”.  Дали се очаква трескаво да започна да търся Това-Важно-Нещо?”

3.

Започвам все по-честно да сънувам Онзи.

4.

И когато оставам сама, То се провира през ъглите на вратите. То сега е високо и хърбаво. Чертите на лицето му са размити, не винаги ясни. Но запомних очите му – изцяло черни. Хитри и упори. Гледа ме с насмешка. Обича да застава зад мен и да ме гали с дългите си пръсти. Те са толкова остри, че… но не ме боли, само потръпвам от страх. Не знам какво иска от мен.

В задачата се пита колко дълго трябва да бяга един човек, за да избяга от мислите си? Мисля, че То знае отговора. Знам че, няма да ми каже.  Но вече свикнах с него. Понякога, когато нямам какво да правя го извиквам при мен. Разглеждам го, говоря си с него. То мълчи, но някак се разбираме. Дори сега усещам как ме наблюдава иззад сянката на вратата.